Географско разположение на Добринище
Добринище е малък град в Югозападна България, Област Благоевград, влиза в юрисдикцията на Община Банско. Разположен е на 842 м.н.в., в подножието на Северен Пирин. Наброява около 2 800 постоянно живеещи жители (ГРАО - 2010г.). Намира се на 13 километра от село Баня и Разлог, на 40 км от Якоруда и Симитли, на 60 км от Благоевград, 40 км от Гоце Делчев, 160 км от София, Пловдив и около 150 км от Драма/Гърция. От тук тръгва известната атрактивна теснолинейна ЖП линия Септември - Добринище, която е построена през 30-те години на 20 век.
История на Добринище
Както и останалите селища в региона, така и в Добринище са открити доста архитектурни находки от различни исторически епохи. Тук също са намерени надгробни могили и следи от средновековни погребения, основи на древни жилища, оръдия на труда, керамика, антропоморфни фигури и др.
По време на първите години на османското владичество, населението на Добринище е напуснало домовете си, за да намери спасение високо в Пирин планина. Така Добринище изчезва и близо около 100 години името му не се споменава никъде. Към край на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) в турски документ Добринище е вписано като селище, което се отнася към Неврокопска нахия (кааза, околия). Селото е споменато в османски извори от 1605 година като Добрущене. Според някои учени етимологията на името Добринища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име на влиятелен човек на име Добрин.
Културно наследство и забележителности в Добринище
Църквата "Св. Св. Петър Павел" е една от основните забележителности в Добринище. Тя се намира в центъра на града. Построена е през 1835 г. и е обявена за паметник на културата с особена архитектурна стойност. По-късно към нея е пристоена камбанария. На около 3 км югоизточно от Добринище се намира манастир "Свети Пантелеймон", основан през 20-те години на миналия век. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.
На няколко километра западно от Добринище се намира църквата Успение Богородично, която датира от 1684 г. Църквата е била разрушавана два пъти – при османските нашествия (възстановена XVIII-XIX век) и по време на Балканската война 1912-13 година (възстановена 1915-16 година). През 1980 година църквата рухва, но е възстановена 1985 година. За съжаление са запазени само 4 царски икони и 1 каменна икона с ктиторски надпис от първата половина на XIX век. По течението на Добринищка река се намира басейн с минерална вода, известен като "римско банче". Заслужава да се види още водопадът Свети Никола, а тук се намира единствената по рода си в България градина за пирински еделвайс на Иван Парин.
Туризъм в Добринище и региона
Добринище е известно със своите 17 минерални извора, с температура на водата 30-43°С. Изградени са няколко балнеоложки и SPA хотели, които привличат посетители целогодишно. Високо над града има прекрасни условия за зимен и летен туризъм. Съществува любителска ски писта със седалков лифт, който работи и през летните месеци за любителите пешеходци, решили от тук да поемат към високите върхове на Пирин. Голямата Мочара
От тук тръгват маршрути към хижа Безбок (2236 м.) и едноименния връх, връх Полежан и циркуса, в който се намират Полежанските езера, Попово езеро, циркусът на Самодивските езера, Рибни езера, Кременски езера и Камелишки езера. Известен преход е Безбожко езеро – хижа Демяница. От хижа Безбог се тръгва на югозапад като се минава край Самодивските езера и между върховете Самодивски връх и Малък Полежан. За около 2 часа се стига до Валявишките езера. От там по поречието на река Демяница и се стига до хижа Демяница. Туристите се радват на прелестни красоти и невероятна панорама в сърцето на Пирин планина. От Добринище тръгва и един от най-атрактивните преходи в планината, който минава през красиви езера чак до заслон Тевно езеро.
| начало |







