Шамари и дърпане на уши за добро възпитание

Над от 68% от българите одобряват дърпването на ухо и пляскането като начин за възпитаване на деца

14 Март, 2012, Публикации-Коментари

Данните са от НЦИОМ от национално представително проучване, направено сред 1000 души по повод предложенията в проектозакона за детето.

 

насилие деца шамари за възпитание Насилие и шамари за възпитание © скрииншот: Selo-Banya.com

Привържениците на т. нар. ’’минимално насилие’’ нямат възрастови разлики и се срещат във всяко едно поколение. Специалисти смятат, че по-образованите хора са по-малко склонни към прилагането на ”минимално насилие” върху децата. За съжаление броят на одобряващите минималното насилие е двойно по-голям от този на неодобряващите това насилие.

91% от българите подкрепят изискването, че до 8 годишна възраст децата не бива да бъдат оставяни без надзор, включително и вкъщи. Според 83 процента, надзор е необходим и при по-големите деца до 12 години, ако отсъствието на човек до тях създава опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие. 85% от анкетираните смятат, че децата трябва да бъдат придружавани на обществени места след 20:00 часа, ако не са навършили 14 години. 74 % от смятат, че дори децата между 14 и 18 годишна възраст трябва да бъдат придружавани на обществени места след 22:00 часа, посочи БТА.

93% от българите подкрепят най-много предложението за закрила на детето срещу въвлитането му в религиозни, политически и синдикални дейности. Процентът на тези, които се обявяват срещу насилието и други методи на възпитание от родители над деца е 83%. Психолози смятат, че всеки вид насилие над дете уронва достойнството му. По-слаба подкрепа има за предложението (43%.), детето да има правото да съди родителите си, ако са нарушили негови основни права.

От анкетираните близо 60% посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата да следят за спазване на правата им и да ги защитават.

За повечето от анкетираните 60 на сто, най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин да бъдат настанени при свои роднини и близки. Настаняването в приемно семейство и осиновяването, също са възможни решения. Данните свидетелстват, че домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и че масовите очаквания са дейността им да бъде свивана като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.

Цели 86% от анкетираните българи смятат, че спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, е правилно. 76 процента смятат, че в такива случаи дори трябва да се ограничат родителските права. Инситуциите, към които гражданите са най-склонни да се обърнат, ако са сидетели на родителско лишение от грижи над деца, са МВР и Държавната агенция за закрила на детето. 30 на сто биха подали оплакване в дирекция "Социална подкрепа", а 25 процента биха позвънили на телефон 116 111 (специализиран за деца в риск). Този телефон е особено популярен сред младите и образовани българи, както и сред жените. Едва 6 на сто от анкетираните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една институция.

 

Статия: Евелина Александрова

 

backward arrow icon png начало Forward arrow icon png

 


Най-четени:

 

Валутни курсове

  • 1.95583